Всички знаем, че Ван Гог си е отрязал ухото. Не толкова познат факт е какво е направил с отрязаното ухо. Подарил го е на една проститутка. Тя пък от своя страна преди това му подарила сифилис. От сифилиса, казват се полудявало. Една от дефинициите за лудост е да правиш едно и също нещо, очаквайки различен резултат. Сигурно вече се чудите какво е общото между ухото на Ван Гог, проститутката и Манастирски ливади. Много пъти съм се разхождал в този квартал с надеждата да открия нещо красиво и точно когато си мислех, че започвам да полудявам го видях – блок 214А. Нещо красиво, но само. Като балон, който вятъра е отскубнал от ръчичките на малко дете. Балон, не пълен с хелии, а пълен с мечти. Мечти за оглушителни аплодисменти, но не от терасите на блоковете, а от балконите на театрите. Мечти за големи семейни обяди, огласяни от детски смях. Мечтата да се загубиш в тесните уличките на някой стар непознат град. Да си поръчаш кафе и да си измисляш истории за случайните минувачи. Да ти замирише на море, да усетиш топлия морски пясък под кракатата си и да потръпнеш от първия допир със студената солена вода. Все неща, които, като че ли някой отскубна от нас, така както вятърът отскубва балон от ръчичките на малко дете.
